Какво научи светът от "Испанския грип" и прилагаме ли го за COVID-19?

Епидемии, инфекции, чума - думи, които винаги предизвикват най-големите ни страхове. Живеем с тях през последните 10 хил. години и те винаги са една крачка пред нас. Познават ни добре и обръщат нашите силни страни, като нуждата ни от общителност, любовта ни към клюките, в слабости. Веднъж щом са излезли навън, подобно на джина в бутилката, не можем да ги върнем обратно. Всичко, което можем да направим, е да ограничим щетите.

Тъй като епидемиите са плашещи, не е изненадващо, че се стига до най-лошите исторически сравнения

През 1918 г. светът е завладян от инфлуенцата или по-добре позната като "Испански грип". Черно-бялото изображение, на което се виждат приковани към легла американски войници, днес се използва като пример за това, какви може да са последствията от  COVID-19. Но дали тази човешка катастрофа, която убива между 50 и 100 милиона души по целия свят, е правилното сравнение?

Вирусът е нов патоген, което означава, че хората нямат имунитет към него. Заразяването е лесно, но все още не сме напълно сигурни, колко точно е смъртоносен. За сега официалните данни са, че процентът на смъртност е между 2 - 4%. Някои експерти твърдят, че е много по-малък, други - че е много повече.

Процентът на смъртност при "Испанския грип" все още е обект на дебати, тъй като по онова време не е имало тест, с който да се докаже, че даден пациент е хванал заразата. Числата, които най-често са цитирани, са 2,5%. Но за момента данните за коронавируса са бегли и всички са съгласни с едно - ще отнеме време преди да знаем каква е смъртността с точност. Това се дължи най-вече на факта, че много хора се заразяват, без да осъзнават, че са болни. Тези случаи остават недекларирани, а това може да значи, че процентът на смъртност е колкото този на сезонния грип - около 0,1%

Това предизвиква въпроса - защо COVID-19 е сравняван с "Испанския грип", а не с "Азиатския грип" от 1957 г. или "Хонконгския грип" от 1968 г., които имат смъртност около 0,1%?

Нито един от тях не е убил повече от 3 милиона души. Епидемията от H1N1 пък убива близо 600 хил. души. В сравнение с тях, "Испанският грип" е много по-различен.

Главната разлика между него и COVID-19 е, че сегашната епидемия засяга главно хора над 60 години. През 1918 година умират най-вече млади хора, между 20-40 години, тихо, в домовете си. Всъщност, причината инфлуенцата да убие толкова много хора е фактът, че той удря общности, които са "изоставени", във времена, които няма достатъчно добри социални грижи.

Трябва ли въобще да сравняваме коронавируса с "Испанския грип"?

Двата вируса, които причиняват болестите, принадлежат към различни семейства. Sars-CoV-2 принадлежи към семействието на коронавируси, причинили SARS и MERS. И двете предишни епидемии имат процент на смъртност, много по-голям от този на COVID-19 - съответно 10 и 36%. И трите се разпространяват по подобен начин, но за разлика от грипа, който заразява бързо и сравнително равномерно, коронавирусите заразяват на клъстери. На теория това ги прави лесни за ограничаване. Факт е, че епидемиите от SARS и MERS са овладени бързо. Ала според Анелис Уайлдър-Смит, професор по инфекциозни заболявания в Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина, именно сравнението с "Испанския грип" са довели до това, повечето западни държави да не предприемат нужните мерки за справяне със заразата.

"Краткотрайните разходи за ограничаване изглеждат високи, но те са много по-ниски от дългосрочните разходи за ограничаване", казва тя.

COVID-19 със сигурност няма да е толкова опасен като пандемията от 1918 г.

И все пак той може да се окаже лош. Но до създаването на ваксината, което ще отнеме около 18 месеца, ограничението е единственият ни шанс да се справим със заразата. Тук сравненията между различните епидемии не е лошо, тъй като мерките си остават едни и същи. Карантината, маските, изолацията и миенето на ръцете са признати от времето начини, да останем здрави, намалявайки предаването на грипа.

Един урок, който правителствата научиха от 1918 г., е, че задължителните мерки за обществено здравеопазване имат тенденция да противодействат. Задържането е много по-ефективно, ако хората решат да се съобразяват. Но за да се случи това, те трябва да бъдат надлежно информирани за заплахата, пред която са изправени и да се доверят на властите, които действат в техен интерес. Ако липсва или едното, или и двете от тези неща, ограничаването не работи толкова добре. През 1918 г., правителствата са изненадани от пандемията, а медиийните изяви са рисковани. Една от причините тогава заболяването да получи наименованието "Испански грип" е факта, че Испания е неутрална във войната и не цензурира пресата си.

Франция, Великобритания и САЩ имат заразени преди Испания, но държат грипа далеч от страниците на вестниците си. Когато най-накрая признават, публикуват противоречаща си информация, както и фалшиви слухове, като този, че  германските плавателни съдове в САЩ нарочно са пуснали заразата.

По онова време и теорията, че вирусът се разпросранява от микроорганизми, е сравнително нова. Подобно на заразата от коронавирус в Южна Корея, най-много случаи в Испания са регистрирани в Замора, където вирусът тръгва от църква. Там местният свещеник настоява болестта да се бори с вечерни молитви в девет последователни дни - в чест на свети Роко, покровител на чума и мор. Това включва вярващите да целуват мощите на светеца. Ню Йорк Сити пък има най-ниските нива, но те предприемат адекватни мерки, тъй като имат дълъг опит с борбата с туберколозата.

Но някои нюйоркчани имат други идеи - местните вестници съобщават за "черна сватба" в гробището на планината Хеброн, където двама непознати евреи се женят в древен ритуал, за да избегнат чумата. Междувременно бизнес общността се съпротивлява срещу опитите на здравния комисар да ограничи посещението на места за забавление. Когато през есента на 1918 г. излиза филмът на Чарли Чаплин Shoulder Arms, Харолд Едел, мениджърът на кино "Странд" на Таймс Скуеър, хвали клиентите си, че все пак са избрали да посетят премиерата. Той умира от грип няколко седмици по-късно.

Светът през 2020-та е много по-различен от този през 1918 г.

Докато на места църковните власти настояват вярващите да мият ръцете си, религиозните групи изигравят роля и тук. Както споменахме, вирусът в Южна Корея тръгна от секта, а дори след разпространяването на заразата, пилигримите в Иран публикуваха видеа, в които ближат Светилището на Фатима Масуме. Всъщност много неща не са се променили - все още има фалшиви новини, а през 2020 г. разпространението им е безпрецедентно. Въпреки, че дядото на Доналд Тръмп умира през 1918 година именно от грипа, той все пак подвежда американците с публикациите си в Twitter. През това време в Италия се разпространи хаштага #FlorenceDosеntStop. Участвайки в парти, под подобен слоган - #MilanDosentStop, един от италианските политици хваща коронавирус.

Хората пият чист алкохол или взимат кокаин, за да се справят с COVID-19. През 1918 г., обществото също е смятало, че алкохолът ще ги предпази. Дори кадрите от миналото са подобни - футболисти пред празни стадиони, празни улици, затворени музеи. Старите навици също умират трудно - хората още се целуват или прегръщат за поздрав. И изглежда всички са забравили, че затварянето на границите не работи за справяне със заразата. Много държави направиха именно това, въпреки препоръката на СЗО, неосъзнавайки, че заразата вече е вътре и те трябва да се справят с нея.

Урокът, който винаги прилагаме след всяка епидемия, е да обвиняваме другите за това, че заразата е плъзнала. През 1918 г. Бразилия обвинява Германия. Испанците пък обвиняват Бразилия. Полша вини Русия, а Дания вярва,че вирусът идва от юг. Сега вината пада изцяло върху Китай.

Има и положителни моменти освен фактът, че небето над Китай отново е синьо, след като транспортът бе спрян и това е, че не дадохме име на грипа, което да е подчинено на някава стигма. Насоките на СЗО от 2015 г. за назоваване на болести имат голяма заслуга за това. Така че тази нова чума не е китайският грип или панголиновият грип, а по-скоро светският COVID-19 - просто още една епидемия в дълга редица епидемии, които са нанесли страх в сърцата ни.